Създай се отново от Вихра Петрова

Защо написах тази книга (откъс от книгата на Вихра Петрова)

Защо реших да напиша подобна книга ли? Не мислех,
но след тежък период в моя живот, десетки жени ми писа-
ха през годините с въпроси как съм преминала по един
болезнен път, какво съм правила, как съм оцеляла, кое ме е
измъкнало, как съм се справила с хората, с трудностите,
как съм обяснила на детето случилото се, как и в какво го
възпитавам и още много и много въпроси. Реших да спо-
деля къде сгреших, как се справих и какво научих. Въпро-
сите, които ми задаваха знайни и незнайни жени са доста
еднотипни, затова отговарям в тази книга на тях. Всеки,
който има нужда, нека си открадне нещо за себе си.
През годините ми направи впечатление, че има толкова
литература за любов, но как да се преодолее раздяла, как
човек да създаде себе си отново стъпка по стъпка, няма.
Мои познати категорично смятаха, че трябва да напиша
такава книга, но аз не го приемах насериозно, а и никога не
бях писала книга, като изключим един любовен роман в
гимназията. Отлагах, но и трупах опит и наблюдения, раз-
говарях с много хора, станах свидетел на човешки исто-
рии, на раздели, събирания, разводи, сватби, сложни отно-
шения, заплетени казуси на двойки, довели общия си път
до абсурдни ситуации, а и прочетох доста литература. По-
падала съм на статии в интернет пространството, на откъс-
лечни глави в книги или на истории на жени, разказващи
за разводите или разделите си. Но когато сте в бездната на
болката си, имате нужда някой да ви хване за ръка и да ви
поведе, да ви даде кураж, да ви увери, че всичко ще бъде
наред, да ви измъкне от най-черното и след това да ви пус-
не… по вашия път. От това има нужда всеки при болезнена
раздяла, но уви, аз не открих ръководство за справяне с
болка от такова естество. Затова се престраших. Все пак
съм дипломиран магистър по Културология, завършил Со-
фийския университет и съм писала доста изследвания като
студентка. Не мисля че съм забравила как да структурирам
един текст и да изложа добре тезата си. В крайна сметка
целта ми е написаното от мен да е разбираемо, ясно предс-
тавено, обосновано и най-вече полезно. И така, реших да
напиша моите начини, изпитани във времето от разделите.
Да споделя какво научих от книгите, които изчетох в тър-
сене на отговори, на решения и спасение. Събрала съм
всичко, което на мен ми е помагало, с което помогнах и на
други жени. Много често, като четях някоя книга, си каз-
вах: „Аз това го знам”. Знам го, но го забравям и не го из-
ползвам в живота. И вие вероятно много от нещата ще се
окаже, че ги знаете, но пропускате да ги прилагате, и потъ-
нали във водовъртежа на ежедневието и проблемите, се
оставяте на инерцията, вместо да живеете с осъзнат избор.
Винаги когато чета книга, аз си водя записки по нея.
Написаното от автора пробужда в мен мисли, усещания,
раждат се идеи. Това е вид терапия. Когато изкажеш, спо-
делиш, пък макар и пред белия лист, ти отпускаш напре-
жението и се освобождаваш. Затова в края на книгата съм
оставила пет празни листа, за да пишете, да споделите със
себе си. След време може да се върнете към написаното и
да проверите докъде сте стигнали, как сте продължили,
какъв път сте извървяли.
В тази книга ще споделя това, което научих за справяне
със загубата на човек, когото обичаш (а аз съм претърпя-
вала такава загуба неведнъж). Това е необятна тема като
темата за любовта. Този път е голям учител. Той е същест-
вена част от емоционалния свят на всички, които са мина-
ли по него, силно сътресение, важен урок и ценен подарък,
защото получавате шанса да се създадете отново. Не вяр-
вам в твърдението, че „всеки един от нас е ангел с едно
крило и можем да летим само прегърнати”. Аз научих, че
можем и сами, и че чувството за пълноценност и щастие не
бива да зависят от никого другиго, освен от нас. Да, в пъти
по-приятен е полетът, ако има с кого да го споделиш, но не
на всяка цена. И с този някой е добре да летите със същата
скорост, височина, посока и любов.
Ще се опитам да съм изчерпателна и ясна, но пак под-
чертавам – това са моите виждания, наблюдения, усещания
и перспектива. Това е книга за пътя, уроците и истините,
до които достигнах и с които вече помогнах на не една
дама. Тя е събрала моите вътрешни преживявания, грешки,
повторни грешки, шамари, уроци, падания, ставания, не-
възможност и оцеляване. Не претендирам за нищо, просто
споделям и ако успея поне малко да хармонизирам нечия
душа, това ще е моята награда. Благодаря!
За критиците ще отбележа – не твърдя, не налагам, не
съм критерий, аз съм си аз и споделям придобития от
практиката опит. Всички ваши критики, вероятно ще са
верни! Благодаря и на вас!
Всеки път, когато аз попадах в сърцето на бурята, ми
беше нужна подобна книга, но не открих такава. Питах,
разпитвах, търсих какво да правя, какво да очаквам, как да
се справя. Не намерих отговори никъде. Научавах ги, кога-
то минавах по пътя.

Животъ продължава

„С течение на времето ще научиш тънката разлика,
между това да крепиш една ръка и да заробиш една ду-
ша, и ще научиш, че да обичаш, не значи да се осланяш
на някого, и че партньорство не значи сигурност. Ще
започнеш да научаваш, че целувките не са договор, нито
подаръците са обещания… Ще научиш, че колкото по-
сурово съдиш другите, толкова по-сурово ще те съдят,
и накрая ще те осъдят. Ще научиш, че няма значение
на колко парчета се е пръснало сърцето ти, светът
няма да спре, за да ти даде възможност да се възстано-
виш. Ще научиш, че човек сам трябва да поддържа соб-
ствената си градина и украсява душата си, вместо да
чака някой друг да му подари цветя. Ще започнеш да
приемаш провалите си с високо вдигната глава и гле-
дайки напред, ще се научиш да строиш „днес” всичките
си пътища, защото „утре” може да бъде твърде неси-
гурно и бъдещето има навика да пропада в бездна…”
Хорхе Букай
Един ден гледах филм и в него главната героиня споде-
ляше със своя приятелка, това което ѝ се беше случило:
„Научих случайно за съществуването на друг човек във
връзката ми – разказваше тя. – Усещах го по кожата си, но
нямах реални доказателства. Няма да забравя… Беше една
зимна нощ… Ще спестя подробностите как научих, но
черно на бяло пред мен буквално изскочиха доказателства

изневиделица, случайно. Не ги бях търсила, те ме намери-
ха…“
Познато, нали? Много жени са преживели подобни си-
туации. Почти всяка има такива раздели и съм убедена, че
всяка раздяла изгражда характера. Човек научава нови и
нови неща за себе си и за справянето с липсата, със загуба-
та, с болката. Има хора, за които не е проблем да преодо-
ляват такива препятствия в жизнения си път, но за други е
наистина трудно. За тях е тази книга. Затова ще се опитам
да съм практична и да дам конкретни съвети, които знам,
че действат.

Неизвестността

При тежка раздяла душата ви се губи, там някъде, в
срутващия се пред очите ви досегашен живот. Мечтаното
ви семейство, общи приятели, близки, роднини, вероятно
дете/деца… Един миг може да преобърне живота ви зави-
наги и да ви повлече в посоки, които са неизвестни за вас.
Неизвестността буди страх, параноя, слабост.
Трябва много време, за да осъзнаете какво се е случило,
особено, ако ви се случи много рязко. Особено, ако няма
индикации за предстоящо торнадо, което да ви връхлети –
вас, близките ви и децата ви. Това е като внезапно някой да
умре. Когато един човек дълго боледува от неизлечима
болест, някак сме подготвени психически, че краят не е
далеч (не, че също няма да страдате за него), но когато чо-
векът изведнъж почине, тогава шокът е невъобразим.
Дълго време реалността ще се слива със сънищата ви,
денят и нощта ще са едно, често няма да знаете нито кой
ден е, нито колко е часът, нито къде сте. Много жени са ми
споделяли, че в такива ситуации са можели да се закълнат,
че сънуват. Не сте сигурни къде сте, не сте сигурна коя сте,
нито какво ще се случи. Години по-късно ще осъзнаете, че
всъщност всичко това изобщо не е било във връзка с мъжа,
който си е тръгнал от вас, а с вас самите. С факта, че сте
поставили друг на първо място, а не себе си. Неговите же-
лания вероятно са били закон за вас. Доброволно сте загу-
били себе си. Като затворник, лежал дълго в затвора, няма
да знаете какво да правите, какво да правите със свободата
си!

Въпросите ще започнат да се появяват в главата ви по-
късно, защото до този момент няма да сте вие, нито тук.
Ще сте в безвремие. И докато някои ще се подиграват и
забавляват с вашето безсилие, вие трябва да започнете да
събирате остатъците от себе си, сякаш са огромни скали, за
да построите мост и да минете от другата страна – там,
където да сте в безопасност!
Винаги, когато ви предаде близък човек (било то мъж
или просто приятел, някой от семейството ви) боли, имате
усещането, че ще се побъркате, ще откачите, усещате, че
пропадате в бездната на мъката си дълбоко, дълбоко. Тога-
ва ви се струва, че ще умрете, но не умирате. Оцелявате по
неведоми пътища, макар че, докато влачите раздраната си
душа по тях, голяма част от вас умира.
Видях, че хората, чиито сърца са разбити, са най-
опасни, защото те знаят как и от ада да възкръснат и да
продължат още по-успешни, можещи и израснали. Да съз-
дадат себе си отново. И когато един ден пак имат любим
човек, вече тяхната вътрешна основа ще е здрава, със ста-
билни устои, без значение дали този нов любим ще остане
завинаги или ще си тръгне.